1. Намалена пропускливост на кожата и хрилете:
Морската риба има намалена пропускливост на кожата и хрилете си, което помага да се сведе до минимум загубата на вода. Кожата им може да бъде покрита с дебел слуз слой, който действа като бариера срещу дифузия на водата. Освен това хрилете на морската риба имат специализирани клетки, които помагат за регулиране на транспортирането на йони и движението на водата.
2. Активна абсорбция на йони:
Морската риба активно абсорбира основните йони, като натрий (Na+) и хлорид (CL-), от заобикалящата морска вода чрез специализирани механизми за транспортиране на йони в техните хриле. Тази активна абсорбция помага за поддържане на по -висока вътрешна концентрация на тези йони, като противодейства на тенденцията за губене на вода в морската вода.
3. осморегулация в бъбреците:
Бъбреците на морската риба играят решаваща роля в осморегулацията, като селективно отделят излишната вода и задържат основните йони. Бъбречните тубули в бъбреците са отговорни за реабсорбирането на жизненоважни йони и позволяват елиминирането на излишната вода в урината.
4. Екскреция на излишните йони:
В допълнение към селективната абсорбция на йони, морската риба също има механизми за отделяне на излишни йони, които те натрупват от морска вода. Специализираните клетки в хрилете и червата помагат да се елиминират тези излишни йони, като им пречат да изграждат до токсични нива.
5. Поведенчески адаптации:
Някои морски риби проявяват поведенчески адаптации, за да помогнат за управлението на водния си баланс. Например, определени риби могат да търсят местообитания с по -ниска соленост, като устия или солени води, където осмотичното налягане е по -близо до техните вътрешни условия.
Използвайки тези адаптации, морската риба може да поддържа вътрешния си воден баланс, дори и на лицето на постоянното осмотично предизвикателство, породено от заобикалящата морска вода. Тези механизми им позволяват да оцелеят и да процъфтяват в морските си местообитания.