1. Плаваност:
* Плувен пикочен мехур: Много костеливи риби притежават торбич с газ, наречен плувен мехур. Като регулират количеството газ в пикочния мехур, те могат да контролират плаваемостта си и да се издигнат или потънат във водния стълб.
* Плътност на тялото: Рибите имат плътност на тялото, която е много близка до тази на водата. Това означава, че те не потъват лесно, което им позволява да останат спрени с минимални усилия.
2. Плавки:
* грудни и тазови перки: Тези перки действат като "крила", които генерират повдигане, спомагат за противодействие на гравитацията и предпазват рибата от потъване.
* дорзални и анални перки: Тези перки осигуряват стабилност и помагат на рибата да поддържа балансирано положение.
* Каудална перка (опашка): Това е основната сила на задвижване. Той генерира тяга за движение напред и може да се използва и за маневриране и поддържане на позиция.
3. Движение:
* Постоянно плуване: Повечето риби трябва постоянно да движат перките и опашките си, за да останат окачени. Това движение генерира повдигане и тяга, което им позволява да противодействат на гравитацията и да поддържат позиция във водния стълб.
* Специфични модели на плуване: Някои риби, като акули, използват мощните си опашки, за да се движат напред и да поддържат позицията си. Други риби, като плоска рибка, използват перките си, за да „задържат“ на морското дъно.
4. Други фактори:
* Водни течения: Някои риби използват токове в своя полза, което им позволява да запазват енергия и да останат спряни.
* Форма на тялото: Опростените форми на тялото помагат да се намали водоустойчивостта, като улеснява рибата да плува и поддържа позицията си.
В обобщение:
Рибите използват сложно взаимодействие на плаваемост, перки, движение и форма на тялото, за да останат окачени във вода. Тези фактори им позволяват да се ориентират в своята водна среда със забележителна ефективност и благодат.