Важността на звука
Слухът вероятно е един от най-ранните развили се усещания. Докато ние използваме звук за комуникация, първите уши са помогнали на рибите да разберат средата си. Слухът дава информация от голямо разстояние, за разлика от зрението или допира. Рибите използват звук за избор на подходящ биотоп, анализирайки фоновите шумете. Също издават звуци за съвлачителство или за отпугване на хищници.
Вътрешно ухо
Тълото на рибите има плътност, почти идентична на водата, затова звуковите вълни преминават през него. Рибите са развили плътни костички – отолити – които са част от вътрешното ухо. Вътре в него се намират дребни влакнища – цилии, които се движат при звукови вълни. Звукът се движи с различна скорост през плътните кости и през цилиите. Мозъкът на рибата превежда разликата в движението в звук.
Плуващ мехур
Повечето костени риби имат плуващ мехур – газопълнен орган за поддържане на плавучест. Звуковите наляганя могат да компресират газа в него, което помага за слуха. При някои видове плуващият мехур е свързан с вътрешното ухо чрез специализирани костички. Такива риби имат много по-остр слух от тези без връзка или без плуващ мехур.
Латерален линейен орган
Почти всички риби имат латерален линейен орган – поредица от скъпоти на дребни чувствителни клетки (неуромасти), разположени на или точно под кожата, изцяло langs тялото. Влакнищата реагират на звукови вълни и предават акустична информация на мозъка. Рибите го използват и за усещане на промени в водното движение – това им позволява да усещат хищници и на големи гивеи да плуват синхронно без да се блъскат.