1. Ранни китоподобни:
По време на ранния терциер, известен като епохите на палеоцена и еоцена, китоподобните преминават от наземни бозайници към напълно водни създания. Archaeoceti, считани за най-ранните китове, все още са запазили задни крайници, но вече са се адаптирали към морския начин на живот. Някои забележителни примери включват Pakicetus, Ambulocetus и Basilosaurus.
2. Китове с китова кост (Mysticeti):
Миоценската епоха (преди 23 милиона до 5 милиона години) е свидетел на появата на усати китове или мистицети. Тези китове, характеризиращи се с наличието на баленови плочи вместо зъби, процъфтявали в различни океански среди. Някои добре известни мистицити от терциерния период включват Balaenoptera (сини китове, финвалове), Eschrichtius (сиви китове) и Megaptera (гърбати китове).
3. Зъбати китове (Odontoceti):
Терциерният период също видя диверсификацията на зъбатите китове или одонтоцетите, които включват делфини, морски свине и кашалоти. Тези китове разчитат на ехолокация и специализирани зъби, за да ловуват и да се ориентират в огромните океани. Забележителни примери от този период включват Kentriodon, Xenorophus и Squalodon.
4. Географско разпределение:
По време на терциерния период китовете са обитавали широк спектър от географски местоположения, включително морето Тетис, Тихия океан и плитките морета, които покриват части от съвременна Европа, Азия и Северна Америка. Разпределението им е повлияно от фактори като наличието на храна, климатичните условия и конкуренцията от други морски хищници.
В обобщение, по време на терциерния период китовете са претърпели значителни еволюционни трансформации, диверсифицирайки се в различни групи като усати китове и зъбати китове. Те са обитавали различни океански среди и са играли решаваща роля в морските екосистеми на своето време.