Полярното местообитание включва района около Северния полюс (Арктика) и Южния полюс (Антарктика). Тези региони се характеризират с екстремен студ, с температури, които могат да паднат под -40°C (-40°F) през зимата. Средната температура в Арктика е -34°C (-29°F) през януари и 10°C (50°F) през юли. В Антарктика средната температура е -57°C (-71°F) през януари и -29°C (-20°F) през юли.
Полярното местообитание също се характеризира с дълги периоди на тъмнина през зимата и дълги периоди на дневна светлина през лятото. В Арктика слънцето не залязва от май до август, а в Антарктика слънцето не изгрява от май до август.
Полярен диапазон:
Полярният диапазон е областта, в която се простира полярното местообитание. Дефинира се от юлската изотерма от 10°C (50°F), която е линията на карта, която свързва всички точки с една и съща средна температура през юли. Полярният диапазон се простира от Северния полюс до Арктическия кръг (66,5°N) в Северното полукълбо и от Южния полюс до Антарктическия кръг (66,5°S) в Южното полукълбо.
Полярният диапазон включва различни местообитания, включително тундра, тайга, ледени шапки и ледници. Тундрата е безлесна област с трайно замръзнала почва, докато тайгата е гора с иглолистни дървета. Ледените шапки са големи масиви от лед, които покриват земята, а ледниците са големи, бавно движещи се масиви от лед, които се стичат от планини и долини.
Полярният диапазон е дом на уникално разнообразие от растения и животни, които са адаптирани към силен студ и липса на слънчева светлина. Някои от най-често срещаните животни включват полярни мечки, тюлени, моржове и пингвини.