Рибите имат специфичен мирис по няколко причини:
1. Триметиламинов оксид (TMAO):
Това е съединение, което рибите произвеждат, за да оцелеят в океана. То действа като протектор срещу промени в налягането и температурата, които са често срещани в дълбочините. Въпреки това, когато рибите умират, бактериите разлагат TMAO в триметиламин, който има силен, рибен мирис.
2. Други летиови съединения:
Рибите също съдържат други летиови съединения, които придават техния мирис, включително амиак, диметиламин и различни мастни киселини. Тези съединения се произвеждат като побочни продукти на техния обмен на вещества и разграждане след смъртта.
3. Кожна слиз:
Рибите имат слой слиз на кожата си, който ги защитава от паразити и инфекции. Тази слиз също може да допринася за мириса на рибата, особено когато започва да се разлага.
4. Диета:
Диетата на рибата също може да повлияе на нейния мирис. Например, риби, които ядат много водорасли или планктон, може да имат по-земен или тревен мирис.
5. Манипулация и съхранение:
Начинът, по който рибите се манипулират и съхраняват, също може да повлияе на техния мирис. Ако рибите не са должно изчистени и съхранени, те могат да развият силен, неприятен мирис.
Важно е да се помни, че:
Пресният риби имат блажен, приятен мирис. По-силният, рибен мирис е по-свързан с риби, които са започнали да се развалят.
Мирисът на рибата е естествена част от техната биология. Не е необходимо индикатор за лошо качество, особено когато е блажен.
Ако не сте сигурни за пресността на рибата, винаги е най-добре да се страхувате и да избягвате закупуването ѝ.