1. Опазване: Акулите вече са изправени пред многобройни заплахи, включително свръхлов, унищожаване на местообитания и изменение на климата. Ловът на акули допълнително изостря тези заплахи и допринася за упадъка на популациите на акули. Много видове акули вече са застрашени или критично застрашени и ги ловуват след атака допълнително застрашават оцеляването им.
2. Липса на ефективност: Ловът на акули в отговор на атака не е ефективна възпираща или превантивна мярка. Акулите са опортюнистични хищници, които могат да сбъркат хората за плячка в редки случаи. Чрез предприемането на проактивни мерки, като например прилагане на подходящи протоколи за безопасност и обучение на плажовете за поведението и местообитанията на акулите, атаките могат да бъдат сведени до минимум.
3. Екосистемни въздействия: Акулите са върхови хищници, които играят решаваща роля за поддържането на баланса на морските екосистеми. Те регулират популациите от техните видове плячка, което от своя страна засяга цялата хранителна мрежа. Ловът на акули нарушава този деликатен баланс, което води до каскадно въздействие върху други морски организми и потенциално дестабилизиране на цели екосистеми.
4. Екологично значение: Акулите са топ хищници, които помагат за поддържане на здравословни океански екосистеми. Те контролират популациите на видове плячка, които могат да помогнат за поддържане на биоразнообразието и здравето на кораловите рифове и други критични местообитания. Ловът на акулите може да наруши тези естествени отношения на хищници и да има отрицателни последици за цялата екосистема.
5. Обществена безопасност: Ловът и убийството на акули след атака може да създаде фалшиво чувство за сигурност. Акулите не са по своята същност агресивни към хората, а атаките са сравнително редки. Вероятността от атака на акула настъпва остава изключително ниска. Инвестирането в образование, подобрено наблюдение и мерки за безопасност на плажа е по -ефективно за предотвратяване на атаки, отколкото съкращаване на акули.
6. Жестока жестокост: Ловните акули включват нечовешки методи, които причиняват ненужно страдание и смърт. Акулите често се хващат с помощта на брутални и безразборни методи, като дълги линии, хрилни и харпуни, които също водят до непредвиденото улавяне и убиване на други морски видове, включително застрашени.
7. Липса на научни доказателства: Няма научни доказателства в подкрепа на схващането, че ловът на акули след атака е ефективна стратегия за предотвратяване на бъдещи атаки или повишаване на обществената безопасност. Всъщност проучванията показват, че отбиването на акули дори може да доведе до повишени атаки в определени случаи.
8. обществено възприятие: Ловът и убийството на акулите могат да генерират обществено възмущение и да повлияят негативно на туристическата индустрия. Акулите играят значителна роля в морския екотуризъм и убиването им може да навреди на икономиките, които разчитат на устойчиви туристически дейности, свързани с акули.
В заключение, ловът и убийството на акули след атака е не само етично съмнителен, но и неефективен, екологично вреден и контрапродуктивен. Акулите играят жизненоважна роля в морските екосистеми и тяхното опазване е от решаващо значение за здравето на нашите океани и оцеляването на множество морски видове. Вместо да отмъщават от акулите, усилията трябва да бъдат фокусирани върху отговорно управление на океана, съвместно съществуване и образование, за да се сведе до минимум рискът от атаки и да се защити както хората, така и акулите.