1. Вокализация :Китовете издават различни вокализации, включително щракания, подсвирквания и стонове. Тези гласове могат да предадат информация за самоличността, местоположението, емоционалното състояние и намеренията на кита. Някои видове китове, като гърбатите китове, произвеждат сложни „песни“, които могат да продължат с часове и се смята, че се използват за чифтосване и социално свързване.
2. Езикът на тялото :Китовете общуват и чрез езика на тялото си. Те могат да пробият (скочат от водата), да пляскат водата с опашки или перки или да вдигнат глави и да издухат вода във въздуха. Тези движения на тялото могат да сигнализират за агресия, подчинение или игривост.
3. Докоснете :Китовете могат да общуват и чрез физически контакт. Те могат да се търкат един в друг, да си гушат главите или да преплитат телата си. Този тип контакт често се наблюдава между майки и телета или между свързани двойки китове.
4. Маркиране на аромат :Някои видове китове, като кашалотите, произвеждат вещество, наречено амбра, което отделят във водата. Това вещество може да се използва за маркиране на територия или за привличане на партньори.
5. Ехолокация :Някои видове китове, като делфини и морски свине, използват ехолокация за комуникация и навигация. Те произвеждат високи щракания и се ослушват за ехото, което отскача от обектите в тяхната среда. Това им позволява да създадат мисловна карта на заобикалящата ги среда и да намерят плячка и други китове.
Точните методи за общуване на китовете варират между видовете и все още се изучават и разбират от учените.