Температура на водата: Косатките са добре адаптирани към широк диапазон от температури на водата, от студените води на Антарктика до по-топлите води на тропиците. Те имат няколко физиологични адаптации, които им позволяват да понасят екстремни температури, като дебел слой мазнина и висока скорост на метаболизма.
Соленост: Косатките могат да оцелеят както в солена, така и в солена вода. Те са в състояние да понасят широк диапазон от соленост, от силно солените води на океана до по-малко солените води на устия и реки. Това им позволява да навлизат в устия и реки в търсене на храна или партньори.
рН: Косатките са в състояние да понасят широк диапазон от нива на pH, от леко киселинни до леко алкални. Това им позволява да оцелеят както в киселите води на Арктика, така и в алкалните води на тропиците.
Слънчева светлина: Косатките са дневни животни, което означава, че са най-активни през деня. Те разчитат на слънчевата светлина, за да се ориентират, да намерят храна и да общуват помежду си. В райони с дълги периоди на тъмнина, като полярните региони през зимата, косатките могат да разчитат на други сетива, като ехолокация, за навигация и намиране на храна.
Ледено покритие: Косатките са в състояние да оцелеят в райони с различна степен на ледена покривка. Те често се срещат в райони с морски лед, където могат да ловуват тюлени, морски лъвове и други морски бозайници. В райони с тежка ледена покривка косатките могат да използват пукнатини в леда, за да изплуват на повърхността и да дишат, или могат да пътуват до райони с по-малко ледена покривка.
Наличност на кислород: Косатките са бозайници, дишащи въздух, което означава, че трябва да излязат на повърхността, за да дишат. Те разчитат на наличието на кислород във водата, за да оцелеят. В райони с ниски нива на кислород, като дълбоки води или замърсени райони, косатките може да изпитват трудности при намирането на достатъчно кислород за дишане и може да се наложи да излизат на повърхността по-често.