1. Хриле: Хрилете са специализирани дихателни органи, които позволяват на водните животни да извличат кислород от водата. Рибите, ракообразните, мекотелите и много други водни организми притежават хриле, които им позволяват да обменят кислород и въглероден диоксид със заобикалящата ги среда.
2. Перки: Перките са придатъци, които позволяват на водните животни да се движат и да се движат ефективно във водата. Те осигуряват стабилност, маневреност и задвижване. Различни видове перки, като гръдни перки, тазови перки, гръбни перки и опашни перки, изпълняват различни функции за балансиране, управление и придвижване.
3. Плувен мехур: Много риби притежават плавателен мехур, който е вътрешен орган, пълен с газ, който им помага да контролират своята плаваемост и да поддържат позицията си във водата. Чрез регулиране на обема на газа в плавателния мехур рибата може да се издига, спуска или да остава висяща на желаната дълбочина.
4. Елегантна форма на тялото: Водните животни често имат рационализирани форми на тялото с ниско съпротивление, които намаляват съпротивлението по време на плуване. Това им позволява да се движат бързо и да пестят енергия във водата.
5. Межести крака или плавници: Водните бозайници, като тюлени, морски лъвове и морски костенурки, имат ципести крака или плавници, които помагат при плуване. Тези структури спомагат за ефективното придвижване на животните през водата.
6. Специални сетива: Много водни животни имат специализирани сензорни адаптации, за да оцелеят в околната среда. Някои видове имат подобрено зрение, което им позволява да виждат в условия на слаба светлина или на дълбочина, докато други притежават специализиран слух или способности за ехолокация, за да се ориентират в мътни води.
7. Защитни адаптации: Водните животни могат да имат люспи, черупки или специализирани кожни структури, които ги предпазват от хищници, сурови водни условия и паразити.
8. Осморегулация: Водните животни имат ефективни осморегулаторни механизми, за да поддържат правилния баланс на соли и вода в телата си. Това е от решаващо значение както в солена, така и в сладководна среда.
9. Поведенчески адаптации: Някои водни животни показват поведенчески адаптации, които подобряват тяхното оцеляване, като търсене на убежище в подводни убежища, формиране на училища или групи за защита и използване на камуфлажни техники за избягване на хищници.
Тези характеристики допринасят за удивителното разнообразие и успешното приспособяване на животните към водната среда. Въпреки това е важно да се отбележи, че различните видове могат да имат уникални комбинации от тези черти или други специализирани адаптации, за да виреят в техните специфични водни местообитания.