В християнската традиция актът на причастяване (тайнството на Евхаристията) по време на богослужения има особено значение. Причастието включва вярващи, които консумират хляб и вино (или хляб и гроздов сок), символизиращи тялото и кръвта на Исус Христос. В този контекст приемането на причастие служи като духовна практика, за която се смята, че укрепва връзката с Бог. Вярващите участват в причастието като акт на поклонение, припомняйки жертвата на Исус и изразявайки личната си преданост. Чрез размисъл, молитва и съзерцание, свързани с ритуала, участниците имат за цел да култивират чувство за духовна връзка и единство както с Бог, така и с колективната религиозна общност.
Важно е да се отбележи, че причастието и възприятията за неговите ефекти се основават на вяра и религиозни традиции. Тълкуването на това как приемането на причастие доближава някого до Бог може да варира в различните религиозни практики и отделни вярващи