1. Структура:
* нишки и ламели: Хрилете се състоят от тънки нишки, подобни на резба, които се разклоняват от хрилните арки. Всяка нишка е покрита с още по-малки структури, подобни на плочи, наречени ламели. Тези ламели създават огромна повърхност за обмен на газ.
* Капилярна мрежа: Плътна мрежа от капиляри минава през ламелите, което води до дезоксигенирана кръв близо до водата.
* Проток на противотока: Потокът на вода над хрилете е противоположен на потока от кръв в ламелите. Този противоток на потока поддържа градиент на концентрация, като гарантира, че водата винаги има по -висока концентрация на кислород от кръвта, като увеличава максимално дифузията на кислорода.
2. Дифузия:
* градиент на кислород: Водата, преминаваща над хрилете, съдържа разтворен кислород, докато кръвта в капилярите има по -ниска концентрация на кислород. Тази разлика в концентрацията на кислород създава градиент, придвижвайки кислорода да се движи от водата в кръвта.
* Тънки мембрани: Тънките мембрани на ламелите и капилярите позволяват лесна дифузия на кислородните молекули, минимизирайки устойчивостта.
* Висока повърхност: Огромната повърхност на ламелите максимизира площта за обмен на газ, увеличавайки скоростта на усвояване на кислород.
В обобщение:
* Хрилните нишки и ламели осигуряват огромна повърхност.
* Системата за противоток на потока поддържа постоянен градиент на кислород.
* Тънките мембрани и капилярната мрежа улесняват бързата дифузия на кислорода в кръвта.
Заедно тези характеристики позволяват на рибата да извлече максималното количество кислород от водата, дори в среда с ниски нива на кислород.