* Първоначален конфликт: Историята се отваря, когато разказвачът изпитва дълбоко чувство за изолация и отчуждение. Той е разочарован от живота си и изпитва липса на връзка със света около него. Този вътрешен конфликт поставя основата за нарастващото действие.
* Риболовното пътуване: Риболовното пътуване на разказвача се превръща в катализатор за неговото емоционално пътуване. Той се оказва привлечен от мира и усамотението на природния свят, но също така изпитва чувство за самота и откъсване. Това се подчертава от факта, че той лови сам и липсата на човешко взаимодействие засилва вътрешните му борби.
* Срещата с пъстървата: Срещата с пъстървата е повратна точка в историята. Това е момент на интензивен фокус и връзка за разказвача. Той е пленен от красотата и силата на пъстървата и изпитва кратко чувство на радост и изпълнение.
* Освобождаването на пъстървата: Решението за освобождаване на пъстървата бележи още една значителна повратна точка. Това е акт на състрадание и безкористност и сигнализира за промяна в перспективата на разказвача. Той започва да разпознава красотата и стойността на живота, дори и в най -крехките му форми.
* Нарастващата информираност: Разказвачът продължава да обмисля съдбата на пъстървата, разсъждавайки върху собствения си живот и взаимосвързаността на всички живи същества. Това вътрешно отражение насочва нарастващото действие към неговата кулминация.
Важно е да се отбележи: Няма големи външни действия или драматичен конфликт, движещ нарастващото действие в „Пъстървата“. Вместо това нарастващото действие се ръководи от вътрешното пътуване на разказвача на самооткриване и нарастващото му осъзнаване на света около него. Историята завършва в момент на осъзнаване, където разказвачът намира усещане за мир и връзка с природния свят.