Царството Monera обхваща огромно разнообразие от прокариотни организми, показващи различни хранителни стратегии за получаване на органични молекули за енергия и растеж. Ето основните начини на хранене, открити в царството Monera:
1. Автотрофно хранене:
Автотрофните бактерии синтезират собствената си храна, използвайки прости неорганични вещества. Те могат да бъдат допълнително класифицирани в две основни групи въз основа на техните енергийни източници:
а) Фотоавтотрофни бактерии: Тези бактерии използват енергията от слънчевата светлина чрез фотосинтеза, за да превърнат въглеродния диоксид (CO2) в органични съединения. Те притежават специализирани структури, наречени хроматофори или хлорозоми, които съдържат фотосинтетични пигменти, като бактериохлорофил. Примери за фотоавтотрофни бактерии включват цианобактерии (известни също като синьо-зелени водорасли) и някои лилави серни бактерии.
б) Хемоавтотрофни бактерии: Хемоавтотрофните бактерии използват химическа енергия, получена от неорганични химични реакции, за да синтезират органични молекули. Те получават енергия чрез окисляване на неорганични съединения като сероводород (H2S), амоняк (NH3) или желязо (Fe2+). Примери за хемоавтотрофни бактерии включват нитрифициращите бактерии, които превръщат амоняка в нитрит и нитрат, и серните бактерии, които окисляват сярата или серните съединения.
2. Хетеротрофно хранене:
Хетеротрофните бактерии не могат да синтезират собствената си храна и трябва да получават органични съединения от други източници. Те могат да бъдат допълнително категоризирани в различни групи въз основа на техните специфични начини на хранене:
а) Сапрофитни бактерии: Сапрофитните бактерии са разлагащи вещества, които разграждат мъртва или разлагаща се органична материя. Те отделят ензими, които разграждат сложните органични съединения до по-прости молекули, които след това абсорбират и използват като хранителни вещества. Сапрофитните бактерии играят жизненоважна роля в процесите на рециклиране и разлагане на хранителни вещества в различни екосистеми.
б) Паразитни бактерии: Паразитните бактерии получават хранителни вещества от живи организми гостоприемници. Те могат да бъдат вътреклетъчни, живеещи в клетките на гостоприемника, или извънклетъчни, живеещи на повърхността на гостоприемника или в телесни течности. Паразитните бактерии могат да причинят заболявания или инфекции в организмите гостоприемници.
в) Симбиотични бактерии: Симбиотичните бактерии установяват взаимноизгодни взаимоотношения с други организми. Те могат да предоставят основни хранителни вещества или услуги на своите гостоприемници, като фиксиране на азот при симбиоза растение-бактерия или производство на основни витамини при симбиоза животно-бактерия.
г) Хищни бактерии: Хищните бактерии активно ловуват и улавят други микроорганизми за хранене. Те използват различни механизми, за да обездвижат и консумират плячката си, включително подвижност, адхезивни структури и производството на токсини. Хищните бактерии играят роля в контролирането на микробните популации и регулирането на динамиката на екосистемите.
Царството Monera проявява забележително разнообразие в хранителните стратегии, което позволява на тези прокариотни организми да виреят в широк спектър от местообитания и екологични ниши. Техните разнообразни начини за получаване на енергия и хранителни вещества допринасят значително за кръговрата на хранителните вещества, функционирането на екосистемата и поддържането на екологичния баланс.