Първи записан случай
1322 г. – арабиски документи: вожд иска да пари призовата си мера с най-добрия жеребец в района. Жеребецът е на враг. Вожд намочва ватна багреница във вулвата на мера, крадне в табора на врага, развъзбужда жеребеца до еякулация, имплантира семето в мера.
Баща на ИН
- Сперматозоидите са открити 1677 г. от Антони ван Левенхук (микроскоп).
- ~100 г. по-късно – опит с кучета. 1780-те – италианският учен Лаццо Спаланзани (Lazzaro Spallanzani) успешно населява куче. Спаланзани – първо свещеник, после учен – счита се за баща на ИН.
Големи напредъци
- Край 1800-те – Иля Иванов (Ivanoff/Ivanow) изследва ИН с разни животни, включ. коне. Публикация в „Journal of Agricultural Science“ (юли 1922). Иванов развива разширители на семе (semen extenders).
- 1938 г. – В. К. Милованов (V. K. Milovanov) превзема изследванията, развива изкуствени вагини (AV). Преди това – семе се събира със гъби, поставени във вулва.
Съвременна употреба
- Ранни 1900-те – фокусът се премества: не за стерилност, а за разширяване на броя мери, покрити от един жеребец. Събрано семе → разширяване → покритие на няколко мери едновременно. Разширяването не само разредява, а удължава живот на сперматозоидите.
- ИН – метод за намаляване на полово преносими конски болести.
- Много изследвания с говеда, адаптирани за коне.
Търобреди и ИН
Търобред = произход от основателните жеребци/мери в American Stud Book. В САЩ – American Jockey Club (от 1890 г.). По статистика: търобред НЕ може да бъде зачетен чрез ИН. Политиката е под атака, особено последните 40 години.