Модерният синтез, наричан също еволюционен синтез, обединява теорията на Чарлз Дарвин за еволюция чрез естествен избор, принципите на Грегор Мендел за наследственост и популационната генетика. Терминът е въведен от Джулиан Хъксли през 1942 г., този рамка предоставя кохерентно обяснение за механизмите, движещи еволюционната промяна.
Теорията на Дарвин обяснява как организмите се приспособяват през времето, но ѝ липсваха генетични механизми. Реоткриването на работата на Мендел и възникването на популационната генетика снабдиха инструментите, необходими за обяснение на това как еволюцията всъщност работи.
Модерният синтез обединява тези области в една теория, обясняваща еволюцията на два нива – микроеволюция и макроеволюция. Микроеволюцията включва малки промени в популации, като сдвигове в алелни честоти. Макроеволюцията обхваща големи мащаби промени през дълги периоди, включително специация и изчезване.
Тази теория успешно обяснява феномени от антибиотично устойчивост при бактерии до диверсификация на живота. Тя остава най-широко приетото рамка за разбиране на еволюцията, макар че продължава да се развива с нови открития.