През летните месеци, когато има изобилие от храна и по-дълга дневна светлина, горските карибу са склонни да бъдат по-активни и по-малко вероятно да спят през деня. Те могат да почиват периодично на сянка или в райони с гъста растителност, за да избягат от топлината, но сънят им обикновено е по-кратък и по-разпокъсан в сравнение със зимните месеци.
През зимата, когато хранителните ресурси са оскъдни и дните са по-къси, горските карибу прекарват значителна част от времето си в сън, за да пестят енергия. Те обикновено търсят защитени зони, като гъсти гори или покрити със сняг котловини, за да намалят загубата на топлина и да се предпазят от суровите климатични условия. През това време те може да имат продължителни сесии на сън, които могат да продължат няколко часа.
Горските карибу са известни със способността си да лягат в дълбок сняг, което осигурява изолация и защита от хищници. Те могат да копаят плитки вдлъбнатини или да се валят в снега, където да си починат удобно и да намалят излагането си на студ.
Индивидуалните карибу в една и съща популация могат да показват вариации в моделите си на сън. Например, някои хора може да са по-активни през деня, докато други може да са по-нощни. Тези разлики могат да бъдат повлияни от фактори като възраст, пол, репродуктивен статус и личностни черти.
Като цяло, горските карибу са адаптирали моделите си на сън, за да оцелеят и да процъфтяват в специфичното си местообитание и климат. Чрез коригиране на техните нива на активност и графици за сън, те могат да оптимизират пестенето на енергия и да имат достъп до хранителните ресурси ефективно през цялата година.