Игловидните листа са най-добре адаптирани към суха среда, защото имат малка повърхност, което намалява загубата на вода чрез транспирация. Те също имат дебела кутикула, която е восъчен слой, който помага да се предотврати загубата на вода. Освен това, игловидните листа често имат хлътнали устици, които са малки пори, които позволяват обмен на газ, но също така помагат за намаляване на загубата на вода. Тези адаптации позволяват на растенията с игловидни листа да оцелеят в суха среда, където водата е оскъдна.