* Идентификация: Брандирането беше основният начин за идентифициране на отделни животни в стадо. Това беше от решаващо значение за проследяване на собствеността, особено в райони, в които оградите бяха оскъдни и говедата обикаляше свободно.
* Собственост: Брандирането установи ясна собственост върху добитъка. Беше видима декларация, че конкретен ранчо има право на това животно.
* Предотвратяване на кражби: Брандирането направи значително по -трудно крадците на добитък да продават откраднати животни. Марката беше като постоянна татуировка, разкриваща първоначалния собственик.
* Проследяване: Брандирането помогна на ранчото да проследи движението на добитъка си, особено по време на кръгове и задвижвания.
* Пазарна стойност: Марковият добитък донесе по -висока цена на пазара, тъй като купувачите могат да бъдат гарантирани от техния произход и качество.
Брандирането служи като жизненоважен инструмент за ранчото в миналото и макар употребата му да намали с възхода на по -съвременните методи за идентификация, тя остава част от ранчото за наследство и традиция.