Зимната спячка е състояние на неактивност и метаболишно подтискане, което помага на животните да спестят енергия през студените месеци, когато храната е малка. Тя се подсказва от комбинация от екологични сигнали:
Дължина на деня: По-кратките дни на есента увеличават производството на мелатонин, сигнализирайки на тялото да се подготви за зимна спячка.
Температура: Понижаването на температурите кара животните да забавят метаболизма си и да натрупят мазнини.
Наличност на храна: Липсата на храна подсказва на животните да влязат в зимна спячка, за да спестят енергия.
Други сигнали могат да включват наличност на вода или присъствие на хищници. По време на зимна спячка, телесната температура, сърдечния ритъм, дишането и метаболизмът спадат драстично. Когато температурите се повишат и храната стане изобилна, животните се пръсват и възстановяват нормалната дейност.