* Намалена височина на тревата: Докато говедата пасат, те консумират върховете на тревните растения, намалявайки общата височина на тревата.
* Повишено култивиране: Пашата може да стимулира братенето или производството на нови издънки от основата на тревното растение. Това помага да се поддържа гъста, здрава трева и може да увеличи продуктивността на пасищата с течение на времето.
* Променен видов състав: Различните тревни видове имат различен вкус за говеда. Някои видове, като високата власатка, са по-малко вкусни от други, като например многогодишният райграс. С течение на времето това може да доведе до промяна във видовия състав на пасището в полза на по-малко вкусните видове.
* Намалено натрупване на отпадъци: Говедата ще тъпчат и консумират паднали листа и други отпадъци, намалявайки количеството органична материя, която се натрупва на повърхността на почвата.
Дългосрочни ефекти:
* Цикъл на хранителните вещества: Говеждият тор и урината спомагат за рециклирането на хранителни вещества обратно в почвата, което може да подобри плодородието на почвата и продуктивността на пасищата.
* Уплътняване на почвата: Силната паша може да доведе до уплътняване на почвата, което може да ограничи растежа на корените и да намали проникването на вода. Това може да намали продуктивността на пасищата и да направи почвата по-податлива на ерозия.
* Прекалена паша: Прекомерната паша или пашата с количество, което надвишава способността на пасището да произвежда нов растеж, може да увреди пасището и да доведе до спад в производителността. Прекалено пасищата са по-податливи на плевели, ерозия и други проблеми.
Управлението на пашата на едър рогат добитък е важно за балансиране на краткосрочните и дългосрочните ефекти върху пасището. Правилните практики за паша могат да помогнат за поддържането на здравословни и продуктивни пасища, като същевременно минимизират риска от увреждане на почвата и растенията.