- Съвременните селскостопански практики дават приоритет на ефективността и увеличените добиви, често насърчаващи отглеждането на една реколта непрекъснато на една и съща земя през няколко сезона, известна като монокултура.
- Монокултурата опростява управлението на селското стопанство и намалява оперативните разходи. Липсва му обаче генетично разнообразие, което прави цялата култура податлива на вредители и болести.
- Той също така изчерпва по -бързо хранителните вещества, което води до разчитане на синтетични торове, като допълнително влияе върху здравето на почвата и микробните общности.
2. Фрагментация на местообитанията:
- Съвременните техники за земеделие могат да доведат до фрагментация на местообитанията, където естествените екосистеми са разбити на по -малки, изолирани пластири.
- Това нарушаване на естествените местообитания засяга движението, оцеляването и възпроизвеждането на различни видове растения и животни, намалявайки биоразнообразието.
3. Зависимост от пестицид и хербицид:
- Използването на химически пестициди и хербициди в съвременното земеделие може да навреди на нецелевите организми, като полезни насекоми, опрашители и други диви животни.
- Непрекъснатото разчитане на тези химикали променя екологичния баланс и може да наруши естествените механизми за контрол на вредителите и плевелите, което води до по -нататъшна зависимост и дори еволюцията на устойчивите вредители.
4. Генетично инженерство:
- Докато генетичната модификация може да повиши добива на културите, устойчивостта на вредители и хранителното съдържание, бяха повдигнати опасения относно потенциалните му дългосрочни ефекти върху човешкото здраве и околната среда.
- Модифицираните култури могат да се оправят с диви сортове, въвеждайки нови гени с непредсказуеми последици за биоразнообразието.
5. Системи за напояване:
- Съвременното земеделие силно разчита на напояване, за да се осигури постоянно производство на култури, но обширните и неефективни напоителни системи могат да нарушат екосистемите в близост до сладководни тела.
- Изкуствените източници на вода могат да променят местните местообитания, да изместят местните видове и да нарушат естествените водни цикли, влияещи върху водното биоразнообразие.
6. Обезлесяване на земеделската земя:
- В много региони горите се изчистват за селскостопанска експанзия. Обезлесяването води до значителна загуба на местообитания, изместване и застрашаване на дивата природа и допринася за цялостния спад на биоразнообразието.
7. Генетично модифицирани организми (ГМО):
- Въвеждането на генетично модифицирани организми в селскостопанските системи предизвиква опасения относно тяхното въздействие върху биоразнообразието.
- ГМО могат да прехвърлят модифицираните си гени на диви роднини или нецелеви видове, като потенциално променят генетичното си разнообразие и нарушават екосистемите.
Справянето с тези предизвикателства изисква преминаване към по-устойчиви селскостопански практики, които дават приоритет на опазването на биоразнообразието, обхващат разнообразието в отглеждането на културите, намаляване на химическите суровини и фокусиране върху подходите, удобни за екосистемата.