1. Крави: Много селски общности разчитат на крави за млечни продукти като мляко, масло и сирене. Кравите осигуряват постоянен източник на питателна храна и могат да се използват и за оран полета и дърпане на колички.
2. Пилета: Пилетата са често срещани в селата за яйцата и месото си. Те са сравнително лесни за повишаване, могат да се съхраняват в малки пространства и да осигурят постоянен източник на протеини.
3. Кози: Козите са универсални животни, които могат да осигурят мляко, месо и понякога фибри. Те са известни със своята издръжливост и способност да оцелеят при оскъдна растителност.
4. Прасета: Прасетата често се отглеждат в селата за тяхното месо, които могат да бъдат преработени в различни продукти като бекон, шунка и колбаси. Те са ефективни при превръщането на храната в месо и могат да се държат сравнително ограничени.
5. Овце: Овцете обикновено се съхраняват за тяхната вълна и месо. Те могат да пасат на открити пасища или ареала и са ценни добитък в много селски общности.
6. Патици: Патиците се отглеждат както за месото, така и за яйцата. Те са известни със своите водоустойчиви пера и способността да се хранят в плитки водни тела.
7. Коне и магарета: В някои региони конете и магаретата се използват като транспорт за езда и дърпане на колички. Те също могат да помогнат при работата по фермата като оран и прибиране на реколтата.
8. Зайци: Зайците могат да бъдат отгледани за тяхното месо и козина. Те са известни със способността си да се възпроизвеждат бързо, което ги прави потенциално устойчив източник на храна.
9. Пчели: Някои селяни държат кошерите за събиране на мед, които могат да се използват като подсладител или продадени за доходи. Медоносните пчели също допринасят за опрашването на култури и цветя.
10. Бъфало: В определени райони биволите се съхраняват за тяхното месо, мляко и понякога се използват за оран и транспортиране. Те се считат за мощни и добре адаптирани към селските условия.
Тези животни играят съществена роля в поминъка на хората от страната, осигурявайки храна, доходи и други ресурси. Те допринасят за устойчивостта и самодостатъчността на селските общности.