- Ниско генетично разнообразие: Ефектът на основателя може да доведе до популация с по -ниско генетично разнообразие от родителската популация, тъй като в създаването на ново население участва само малка подгрупа от индивиди. Това води до по -високо ниво на инбридинг и намаляване на генетичните вариации, което може да навреди на способността на популацията да се адаптира към средата си.
- Повишен риск от изчезване: Малко основаващо се население е по -склонно към изчезване, отколкото масивна популация поради няколко фактора, включително увеличено инбридинг, намалена генетична промяна и ограничено предлагане на ресурси. Инбридингът може да доведе до изразяване на вредни черти поради сдвояването на подобен генетичен материал.
- Еволюционно дивергенция: Ефектът на основателя може да инициира процеса на еволюционно различие между основаното население и родителското население. С течение на времето основаната популация може да изпита различен натиск на подбора и да се адаптира независимо, което води до вариации в генетичните черти и потенциалните спецификационни събития.
- Бърза адаптация: При определени обстоятелства ефектът на основателя може да доведе до бърза адаптация. Когато малка популация изпитва нова и различна среда, може да има силен натиск за подбор за определени черти, които помагат на хората да оцелеят при новите условия. Това може да доведе до бързи промени в алелните честоти и развитието на новите черти.
- Генетични разстройства: Ефектът на основателя може да доведе до по -голяма честота на определени генетични разстройства в популацията поради повишената вероятност хората да носят същите вредни алели. Ако в основата на населението присъстват вредни алели, те са по -склонни да станат широко разпространени и да повлияят на значителна част от населението.