* Търсене на подслон: Животните могат да търсят убежище в бразди, пещери, гнезда или други защитени райони, за да се предпазят от студа.
* Намаляване на активността: Животните могат да намалят общите ни нива на активност, за да запазят енергията и телесната топлина.
* Хибернация: Някои животни, като мечки, смляни катерици и прилепи, влизат в състояние на дълбок сън или торпор, наречени хибернация през най -студените месеци. По време на хибернацията телесната им температура намалява значително, метаболизмът им се забавя и те разчитат на запазените запаси от мазнини за енергия.
* Миграция: Някои животни, като птици и определени видове риби, мигрират в по -топъл климат през зимните месеци, за да избягат от студа.
2. Физиологични адаптации:
* Повишен растеж на козина или косата: Животните могат да растат по -дебели козини или косата през зимата, за да осигурят изолация и да запазят телесната топлина.
* Повишено съхранение на мазнини: Животните могат да увеличат запасите си от мазнини през есента, за да осигурят изолационни и енергийни магазини за зимата.
* Промени в кръвния поток: Някои животни, като арктически лисици, имат адаптации, които им позволяват да пренасочват притока на кръв към крайниците си, за да предотвратят измръзване.
* Индуцирана от студено термогенеза: Някои животни могат да генерират топлина чрез не-трептяща термогенеза, която включва неволни мускулни контракции, които произвеждат топлина.
3. Биохимични адаптации:
* Промени в ензимната активност: Някои животни имат ензими, които функционират оптимално при по -ниски температури, което им позволява да поддържат метаболитна активност на студа.
* Производство на антифриз протеини: Някои животни, като определени риби и насекоми, произвеждат антифриз протеини, които предотвратяват образуването на ледени кристали в телесните им течности, което им помага да оцелеят при температури на замръзване.
Тези адаптации помагат на животните да оцелеят и да процъфтяват в среда със студени температури.