1. Климатични градиенти: По време на ледников период полюсите стават все по-студени и негостоприемни, докато екваториалните региони остават относително по-топли. Животните са склонни да се придвижват към райони с по-благоприятен климат, за да избягат от суровите условия на полярните региони.
2. Наличност на храна: Екстремният студ и заледяването на полярните региони намаляват наличността на храна, което затруднява животните да намерят препитание. Придвижвайки се към екватора, животните имат достъп до по-изобилни и разнообразни източници на храна в по-топлия климат.
3. Размножаване и оцеляване: Много животински видове имат специфични температурни изисквания за възпроизвеждане и оцеляване на тяхното потомство. По-топлите екваториални райони осигуряват по-подходяща среда за успешно размножаване и отглеждане на малки, увеличавайки шансовете им за оцеляване.
4. Адаптации: Някои животни са развили адаптации, които им позволяват да издържат по-добре на студените условия на полярните региони. Тези адаптации включват по-дебела козина, слоеве мазнина и намален размер на тялото. Въпреки това, тези адаптации може да не са достатъчни по време на тежки ледникови периоди, карайки животните да търсят по-гостоприемен климат.
5. Динамика на населението: Миграциите към екватора могат да доведат до изместване на популациите и промени в разпространението на видовете. Някои видове могат да разширят ареала си в нови райони, докато други могат да претърпят намаляване на популацията или дори изчезване поради неблагоприятни условия или конкуренция от други видове в новата среда.
Важно е да се отбележи, че специфичните модели на движение на животните по време на ледникови периоди могат да варират в зависимост от вида, техните екологични нужди и тежестта на ледниковия период. Някои животни могат да проявяват частични миграции, движейки се само на къси разстояния, за да намерят по-подходящи местообитания, докато други могат да предприемат миграции на дълги разстояния, за да достигнат отдалечени екваториални региони.