1. Деградация на земята :Изсичането на гори и друга естествена растителност за селско стопанство може да доведе до ерозия на почвата, загуба на плодородието на почвата и опустиняване. Прекомерната паша може също да причини деградация на пасищата и пасищата, което води до намалено растително покритие, повишена ерозия и загуба на биологично разнообразие.
2. Загуба на биоразнообразие :Разрастването на селското стопанство и прекомерната паша могат да доведат до загуба на естествени местообитания и изместване или изчезване на местни видове. Това може да наруши екосистемите и да намали биоразнообразието, засягайки цялостното здраве и функциониране на околната среда.
3. Замърсяване на водата :Селскостопанските дейности, включително използването на торове и пестициди, могат да допринесат за замърсяването на водата. Излишните хранителни вещества от торове могат да доведат до еутрофикация, причинявайки вреден цъфтеж на водорасли и нарушавайки водните екосистеми. Прекомерната паша може също така да увеличи оттичането на утайки и хранителни вещества, което влияе върху качеството на водата.
4. Замърсяване на въздуха :Някои селскостопански практики, като например изгарянето на растителни остатъци, могат да допринесат за замърсяването на въздуха чрез отделяне на вредни газове и прахови частици в атмосферата. Прекомерната паша може да доведе до отделяне на метан, мощен парников газ, от храносмилателната система на добитъка.
5. Промяна на климата :Селското стопанство и прекомерната паша могат да допринесат за изменението на климата чрез освобождаване на парникови газове като въглероден диоксид (CO2) и метан (CH4). Обезлесяването, изгарянето на изкопаеми горива за селскостопански машини и животновъдството са значителни източници на емисии на парникови газове.
6. Загуба на традиционни практики :Разрастването на селското стопанство и прекомерната паша могат да изместят коренното население и местните общности, което води до загуба на традиционни знания и практики, свързани с управлението на земята и ресурсите. Това може допълнително да допринесе за влошаване на околната среда.
Справянето с тези промени изисква практики за устойчиво управление на земите, като например консервационно земеделие, практики за устойчива паша, повторно залесяване и защита на естествените местообитания. Той също така включва политики, които подкрепят дребните фермери и местните общности, насърчават отговорното планиране на земеползването и се справят с основните причини за обезлесяването и прекомерната паша.