Един от най-известните примери са алармените сигнали на определени видове птици. Например, когато бъде забелязан хищник, много птици издават специфични викове, които незабавно предупреждават близките членове на тяхното стадо или други видове в близост. Тези алармени сигнали служат като предупредителен сигнал, предизвиквайки колективен отговор сред птиците да предприемат действия за избягване или да потърсят подслон.
В африканската савана тревопасните животни са развили сложна система за комуникация. Когато са атакувани от хищници, те издават отчетливи гласове, които предават информация за вида на хищника и нивото на опасност. Тези зовове за помощ предизвикват подходящи реакции от други членове на техния вид, като например формиране на защитни групи, търсене на убежище или ангажиране в колективни манипулации за възпиране на хищници.
Сред морските бозайници делфините имат сложен репертоар от гласове, включително свирки, щракания и импулсни повиквания, които използват за различни цели, включително социални взаимодействия, ехолокация и съобщаване на опасност. Определени видове викове на делфини са идентифицирани като сигнали за бедствие, което подтиква други делфини да им се притекат на помощ или да проучат източника на бедствие.
Социалните насекоми, като мравките и пчелите, използват химически сигнали, известни като феромони, за да комуникират помежду си. Тези феромони предават различни съобщения, включително предупреждения за опасност. Когато една мравка или пчелна колония е застрашена, във въздуха се отделят специфични алармени феромони, които предизвикват защитни реакции сред членовете на колонията, за да отблъснат нападателите или да защитят кошера.
В света на приматите някои видове маймуни са развили различни вокализации, за да комуникират различни видове заплахи. Например, вервет маймуните имат специфични алармени сигнали за въздушни хищници, сухоземни хищници и змии, което позволява на други членове на групата да предприемат подходящи действия за избягване.
Въпреки тези примери за животни, викащи за помощ, важно е да се признае, че не всички видове са развили толкова сложни комуникационни системи. Освен това интерпретацията на вокализациите и поведението на животните като викове за помощ може да бъде сложна и да подлежи на научно изследване и анализ.
Разбирането на различните начини, по които животните съобщават за бедствие, е от решаващо значение за оценяването на техните сложни социални структури, стратегии за оцеляване и взаимозависимостта в екосистемите. Като разпознаваме и разбираме тези викове за помощ, можем да придобием представа за умовете на животните, техния емоционален живот и невероятните адаптации, които са се развили в продължение на милиони години, за да гарантират оцеляването им пред лицето на опасност.