1. Сравнителна морфология:
- Сравнителна анатомия :Сравняването на анатомични характеристики, включително структурата и организацията на планове на тялото, системи от органи, тъкани и клетъчни компоненти, може да даде представа за еволюционните връзки.
2. Палеонтология:
- Вкаменелости :Изкопаеми доказателства, включително запазени останки и отпечатъци от древни организми, предлагат ценна информация за еволюционната история и връзките на изчезнали и съществуващи видове.
3. Молекулярна биология и генетика:
- Секвениране на ДНК :ДНК последователностите, особено силно запазените гени, осигуряват богат източник на молекулярни данни за филогенетичен анализ. Сравняването на ДНК последователности позволява на изследователите да идентифицират генетични прилики и разлики, което показва еволюционна връзка.
- Протеинови последователности :Приликите и разликите в протеиновите последователности, особено тези, които участват в основни функции, също могат да се използват за извеждане на еволюционни връзки.
- Молекулярни часовници :Някои региони на ДНК или протеини натрупват мутации с относително постоянна скорост във времето. Чрез анализиране на тези молекулярни часовници могат да бъдат оценени времената на еволюционна дивергенция.
4. Биология на развитието:
- Сравнителна ембриология :Изучаването на ембрионалното развитие на различни животински видове може да предостави доказателства за общо потекло и еволюционни връзки, основани на прилики в моделите и структурите на развитие.
5. Поведенчески и екологични черти:
- Поведенчески черти :Споделените поведенчески модели, като ритуали на ухажване, комуникационни сигнали и социални структури, могат да показват еволюционна връзка.
- Екологични адаптации :Приликите в екологичните адаптации към специфични местообитания или среди може да предполагат общ произход.
6. Биогеографски данни:
- Модели на разпространение :Географското разпределение на животинските видове може да предостави улики за тяхната еволюционна история и потенциални пътища на разпространение.
7. Цитогенетика:
- Хромозомни данни :Анализирането на броя на хромозомите, структурите и моделите на ивици може да даде представа за еволюционните връзки.
8. Хибридизация и репродуктивна съвместимост:
- Междувидова хибридизация :Способността на различни видове да произвеждат жизнеспособно потомство може да показва тясна еволюционна връзка.
- Репродуктивни органи :Приликите в репродуктивните структури и съвместимостта също могат да осигурят доказателство за еволюционна връзка.
9. Палеогеномика:
- Древен ДНК анализ :Извличането и анализирането на ДНК от древни екземпляри може да разшири обхвата на молекулярните филогенетични изследвания до изчезнали видове.
Важно е да се отбележи, че конструирането на филогенетични дървета често включва комбиниране на множество линии от доказателства за повишаване на точността и устойчивостта на изведените еволюционни връзки. Различни методи, като максимална пестеливост, максимална вероятност и байесов извод, се използват за анализ на събраните данни и генериране на филогенетични дървета.