Китовете нямат зъби; вместо това някои видове имат балени пластове. Баленовите пластове са направени откератин, същият материал като човешката коса и нокти. Те висят от горната челюст на кита и се използват за филтриране на храна от водата.
Баленовите пластове на кита са подредени в серия паралелни редове. Външните ръбове на пластовете са очертаени с дълги, длъкави чешмички. Когато китът отвори устата си, вода влиза и чешмичките улавят хранителни частици. Китът след това затваря устата си и водата е принудена да излезе през баленовите пластове, оставяйки храната зад себе си.
Баленовите китове се хранят с разнообразие малки организми, включително планктон, крил и малки риби. Те използват баленовите си пластове за филтриране на тези организми от водата.
Най-големият баленов кит е синият кит, който може да достигне до 100 фута (30 м) дължина и до 200 тона тегло. Синият кит има около 300 баленови пластове, всеки от които може да бъде до 12 фута (3.6 м) дълъг.
Баленовите китове се намират във всички svetовни океани. Те са важна част от морската екосистема, тъй като помагат да пазят океаните чисти и здрави.