Ето основните фактори на околната среда, които създават подходящо местообитание за северните елени:
1. Ниски температури :Северните елени имат гъста козина, която ги изолира срещу ниски температури. Те могат да издържат на температури до -40 градуса по Фаренхайт (-40 градуса по Целзий).
2. Арктическа тундра и тайга :Северните елени обитават предимно открити райони на тундрата и тайгата. Тундрата е безлесна равнина, характеризираща се с нискорастяща растителност като мъхове, лишеи и храсти, докато тайгата е иглолистна гора със смърч, ела и борови дървета. Тези местообитания осигуряват на елените храна и подслон.
3. Снежна покривка :Северните елени са приспособени да се движат през дълбок сняг. Техните широки крака с копита действат като снегоходки, което им позволява да разпределят тежестта си равномерно и да ходят по снега, без да потъват.
4. Лишеи и мъхове :Северните елени са предимно тревопасни животни и диетата им се състои главно от лишеи и мъхове, които се срещат в изобилие в арктическите и субарктическите региони. Лишеите са симбиотични организми, които образуват тясна връзка между гъби и водорасли. Те могат да издържат на тежки условия и са жизненоважен източник на храна за северните елени през зимата, когато другата растителност е оскъдна.
5. Големи открити площи :Северните елени са известни със своето миграционно поведение. Те пътуват на дълги разстояния в търсене на храна, а миграционните им пътища често обхващат стотици или дори хиляди километри. Те се нуждаят от обширни открити площи за паша и свободно движение.
6. Ниско човешко безпокойство :Северните елени са чувствителни към човешки дейности и смущения. Те предпочитат отдалечени, необезпокоявани местообитания, където могат да се хранят, движат и размножават без намеса.
Като цяло подходящата среда за северните елени включва ниски температури, открити местообитания в тундра и тайга с изобилие от лишеи и мъхове, снежна покривка, големи открити площи за миграция и минимално безпокойство от страна на човека.