денатурация :След смъртта биологичните структури, които поддържат конформацията на протеина, се разпадат, което води до загуба на протеините си и стават денатурирани. Този процес прави протеините по -податливи на химически промени и ензимно разграждане.
протеолиза :Ензимите, наречени протеази, които присъстват в тъканите на мъртвия организъм и произведени от микроорганизми, започват да разграждат протеините на по -малки пептиди и аминокиселини. Този процес е известен като протеолиза.
Автолиза :Автолизата е самонаяряването на тъканите поради освобождаването на ендогенни ензими от клетките. Тези ензими разграждат клетъчните компоненти, включително протеини, в по -малки молекули.
Бактериално разлагане :Бактериите и други микроорганизми, присъстващи в околната среда, допринасят за разлагането на протеини. Те произвеждат различни ензими, които могат да разграждат протеините и да ги използват като източник на хранителни вещества. Бактериалното разлагане води до образуването на редица продукти, включително аминокиселини, пептиди и амоняк.
Putrefaction :Putrefaction е разграждането на протеините от определени бактерии, които произвеждат неприятни миришещи съединения като сероводород, амоняк и амини. Този процес често се свързва с разлагането на труповете на животните.
Деаминиране :Деаминирането е отстраняването на амино групи от аминокиселини. Той може да възникне чрез ензимни реакции или неензимни процеси. Деаминирането води до освобождаване на амоняк и образуване на кето киселини.
Декарбоксилиране :Декарбоксилиране е отстраняването на карбоксилни групи от аминокиселини. Обикновено се катализира от ензими, известни като декарбоксилази. Декарбоксилирането води до производството на амини и въглероден диоксид.
Формиране на усъвършенствани крайни продукти (възрасти) :С течение на времето протеините могат да претърпят неензимни реакции със захари, което води до образуването на възрасти. Възрастите са стабилни съединения, които се натрупват в тъканите и са замесени в стареене и различни заболявания.
Тези химични промени водят до разпадане на протеините и освобождаването на по -прости азотни съединения и други молекули. Процесът на разлагане в крайна сметка води до рециклиране на хранителни вещества обратно в околната среда, допринасяйки за биогеохимичните цикли на елементите.