Ето защо:
* Мозъците им са сравнително малки: В сравнение с примати, например, кенгурутата имат по -малки мозъци пропорционално на телесното си тегло.
* Те не са силно енцефализирани: "Енцефализацията" се отнася до относителния размер на мозъка в сравнение с размера на тялото. Кенгурутата попадат в средния диапазон за бозайниците, което означава, че размерът на мозъка им е пропорционален на размера на тялото им, а не изключително голям.
Въпреки това, кенгурутата притежават впечатляващи познавателни способности:
* умения за решаване на проблеми: Те могат да решават пъзели и да се ориентират в сложни среди.
* Социална интелигентност: Те проявяват сложни социални взаимодействия в рамките на своите групи.
* Пространствена памет: Те могат да си спомнят места и да се движат ефективно.
Така че, докато кенгурутата може да нямат големи мозъци в буквален смисъл, мозъците им все още са сложни и способни да подкрепят сложното си поведение.