Дървените кенгурута нямат единствен „естествен враг“ в традиционния смисъл. техния дървеен начин на живот и ограничен ареал ги правят относително безопасни от много хищници. Въпреки това, те са уязвими на:
Птици хищници: Големи орли и ястреби, като папуанският орел, представляват заплаха за младите дървени кенгурута и понякога дори за възрастните.
Малки бозайници: Въпреки че не са основен хищник, някои малки бозайници, като разбягане котки и кучета, могат да ловят дървени кенгурута, особено младите.
Хората: Загубата на житни средища и ловът са значителни заплахи за популациите на дървени кенгурута.
Стои да се отбележи, че дървените кенгурута са се приспособили към средата си, развивайки силни нокти и способности за скокове, за да избягват хищниците. Те също така имат маскировъчен оцвет, който ги слива с okolнata среда, затруднявайки откриването им.