Ето разбивка защо:
* външен вид: Черната козина на дяволът, сградата и мощните челюсти, съчетани с навика си да се дрънка и да се огражда със зъби, му придаваха страховит вид.
* Вокализация: Силните, висококачествени писъци на дявола са невероятно нервни, особено в тъмнината. Тези писъци се използват за комуникация, включително териториални разговори и обаждания за чифтосване.
* Възприятие на ранните заселници: Ранните европейски заселници бяха непознати с животното и го виждаха като тъмно, заплашително същество. Те го нарекоха „дявол“ поради външния му вид и звуци, които засилиха чувството им за страх и безпокойство.
Името „Тасманийски дявол“ се заби, въпреки че животното всъщност е доста срамежливо и ухажващо в природата. Важно е да запомните, че това име отразява страха и предразсъдъците на ранните заселници, а не истинската природа на съществото.