Какво имат:
* Вокализации: Маймуните използват широк спектър от обаждания, мърморене, писъци и други звуци, които да общуват. Тези обаждания могат да предадат информация за хранителни източници, опасност, социален статус и други.
* Език на тялото: Позата, изражението на лицето и жестовете играят решаваща роля в маймунската комуникация. Те могат да сигнализират за агресия, подаване или игривост чрез тези сигнали.
* Визуални сигнали: Маймуните често използват визуални сигнали, като мигане на клепачите си или показване на ярко оцветени петна от козина, за да общуват помежду си.
* Маркиране на аромати: Някои маймунски видове използват маркировка на аромат, за да установят територии и да общуват с други в тяхната група.
Защо не се счита за език:
* Липса на граматиката: Monkey Communication Systems липсва сложната граматика и синтаксис, открити на човешкия език. Те не комбинират звуци по специфични начини за създаване на нови значения.
* Ограничен семантичен обхват: Обажданията на маймуните често са обвързани със специфични ситуации или емоции и липсват абстрактни понятия и сложни идеи, които човешкият език предава.
* Няма доказателства за символично представяне: Докато маймуните могат да се научат да използват знаци за представяне на обекти, няма доказателства, които използват тези знаци по наистина символичен начин за предаване на сложни мисли.
Текущи изследвания:
Изследователите непрекъснато учат повече за маймунската комуникация и има постоянен дебат за степента, в която може да се счита за език. Някои твърдят, че някои видове маймуни имат системи, които са по -близки до езика от други.
В обобщение: Маймуните имат сложни системи за комуникация, които им позволяват да предават информация за тяхната среда, социален статус и емоции. Въпреки че тези системи са впечатляващи, им липсва сложността и абстрактните възможности на човешкия език.