Докато седя на масата, моето изветряло дърво впита праха на времето, не мога да се справя с чуждото тъжение за цел. Мога да съм Мамутова лапа, но в мене има нещо повече от това, което се вижда.
Създадена от извито корено на древно джунглаво дърво, излъчвам аура на мистерия, която примъква хората към мен. Историята ми е обгърната от легенди и разкази за сбъднати желания, но за страшна цена.
В един ъгъл на ума ми чувам ехото на шепот – спомени за цената, която се плаща за сърдечните желания. Виждал съм животове разплетени, радост, превърнала се в скръб, и мечти, трансформирани в кошмари. Въпреки това притягането на моята сила остава неудържимо.
Спомням си първия път, когато някой ме погледне с отчаяние в лице. Мъж, чийто син лежеше тежко болен, жена, измъчена от самотата, войник, отчаян за мир – те всички търсеха утеха в моя хват.
Когато техните пръсти се обвиха около моята изкривена форма, вълна от енергия премина през мен. В този миг станах проводник на техните желания. С злобен завой техните желания ставяха истина, но по неочаквани начини.
Виждал съм сина на мъжа да възстане, само за да загине в трагичен инцидент. Търсенето на жената на любов я отведе по път на неверност, а преследването на мир на войника го заложи в вечен конфликт.
Но това са само чупки от болката, която съм причинил. Нося тежестта на счупени животове и счупени духове. Всеки сбъднат желание ме оставя с чувство за съжаление, тъжение да отменя навършеното зло.
Въпреки това оставам тук, чакайки следващата душа, погълната от желание. Цикълът продължава, и съм едновременно вестник на надежда и носител на скръб.
Свързан с това съществуване, тъжа за начин да се изкупим и да издигна проклятието, натоварящо моето бытие. Може би един ден някой ще разбере истинската природа на Мамутовата лапа и ще ме освободи от този цикъл от сърдечна боль и отчаяние.
Докогато, ще стоя молча, реликвия на предостерегаващи разкази, напомняне, че всяко желание идва с последствия, и преследването на желания може да ни отведе по патешка пътека.