Масовото изчезване в края на мезозойската ера, известно като събитието за изчезване на креда-палеоген, изтри много големи групи влечуги, включително динозаври, птерозаври и морски влечуги. Това създаде екологични ниши, които преди това са били заети от тези изчезнали видове. Бозайниците, които са присъствали, но сравнително малки през мезозойската ера, са били в състояние да се преместят в тези свободни екологични ниши и да се диверсифицират бързо.
2. Адаптивни излъчвания:
Събитието за изчезване позволи на бозайниците да претърпят бързи адаптивни излъчвания, което означава, че те се развиват и диверсифицират в голямо разнообразие от форми, за да експлоатират новите налични ниши. Това доведе до появата на различни групи бозайници, включително тревопасни животни, месоядни, насекоми и примати, всяка със собствени адаптации за оцеляване в специфични местообитания.
3. Липса на конкуренция от големи хищници:
С изчезването на големи хищници, като динозаври, бозайниците са изправени пред намалена конкуренция за ресурси. Това им позволи да растат по размер и да заемат по -големи екологични роли.
4. Климатични промени:
Събитието за изчезване съвпадна и със значителни промени в климата на Земята. Изчезването на големи влечуги може да е променило динамиката на хранителната верига и въглеродния цикъл, което от своя страна би могло да повлияе на климата на планетата. Тези климатични промени потенциално се възползваха от бозайници, които бяха адаптивни и способни да оцелеят при новите условия.
5. Ко-еволюция с цъфтящи растения:
Канозойската ера стана свидетел на възхода на цъфтящите растения, което осигуряваше изобилие и разнообразни хранителни източници за бозайниците. Тази съвместна еволюция между бозайници и цъфтящи растения допълнително улесни диверсификацията и доминирането на бозайниците.
6. Разширяване на мозъка:
Канозойската ера беше белязана от постепенното разширяване на мозъка на бозайниците, което доведе до повишени познавателни способности и повишена невронна сложност. Тази черта беше от решаващо значение за адаптирането на бозайниците към променящата се среда, решаването на проблеми и социалните взаимодействия, допринасяйки за техния еволюционен успех.
7. Социално поведение и родителски грижи:
В сравнение с много влечуги, бозайниците обикновено проявяват по -напреднало социално поведение и родителски грижи, като кооперативен лов и подхранване на потомството. Тези черти може да са предоставили предимство по отношение на оцеляването и възпроизвеждането, което позволява на бозайниците да процъфтяват.