Питбулът – най-неразбран пс в Америка
Несправедливо негативна репутация. Името „питбул“ често се ползва грешно за други породи. Единственият чист питбул е Американски питбултериер (APBT) – собствени черти и история.
История на породата
Официална история от 1800 г. – Шотландия, Англия, Ирландия. Кръстосване на терьери и булдогове за „йегливост на терьера + сила и атлетичност на булдога“. UKC признава 1898 г. (C.Z. Bennett). Имигранти ги носят в САЩ – за добитък, лов, спътници. 160+ години – доверени семейни членове, дори „няни“. Първата половина на 20 в. – реклами и развлечения с позитивен образ. Втората половина – стереотип за агресия. Макар че изследвания показват равновесен темперамент, в някои щати има закони за забрана/регулация.
Стандарт на породата
Признат от UKC и ADBA. 13,6–27 кг, средно тяло, кратък длък. Отличителен признак: пропорции между дължина на тялото/височина и крак/височина. Опашка – къса, дебела база, застъпваща се до връх. Глава – средна дължина, широка плоска черепна кост, широк и дълбок муцул. Окрас – без ограничение, извън меръл-модел.
Блу ноуз и Ред ноуз
Цветът не определя породата, а линията (селекция за външен вид). Питбул с синьо или червен нос не е отделна порода, а APBT с характерен цвят. Породата се определя от размер, мускулатура, скелет, опашка.
Сродни породи
Често се наричат питбул: Американски стафордширски терьер (Amstaff) и Стафордширски бултериер (SBT). Общ произход (терьер + булдог), но различни стандарти. Amstaff – от 1930 г., селекция за по-малка агресия. Много псове с двойна регистрация. SBT – по-малки, спокойни, „няня-кучета“. Разлика: AKC признава Amstaff и SBT, а APBT е „не-порода“ за AKC.