Какво е слюнка на симптом за котките?

Сноолюбието при котки, известни още като хиперсаливация или птализъм, може да бъде симптом на няколко състояния, както сериозни, така и незначителни. Ето разбивка на възможните причини:

Чести причини:

* Устно дразнене: Това може да се дължи на чужди предмети, забити в устата, зъбното заболяване, рани или дори нещо толкова просто като грубо парче храна.

* ДВИГАТЕЛНА болест: Някои котки получават коли или гадници от пътуването, което може да доведе до повишено слюноотделяне.

* Стрес или тревожност: Котките, изпитващи стрес или тревожност, могат да се слюнят прекомерно.

* лекарства: Определени лекарства могат да причинят хиперсаливация като страничен ефект.

По -сериозни причини:

* Стомашно -чревни проблеми: Състояния като гастрит, възпалително заболяване на червата и хранителни алергии могат да предизвикат прекомерно слюноотделяне.

* бъбречно заболяване: Котките с бъбречно заболяване могат да изпитат хиперсаливацията като симптом.

* чернодробно заболяване: Чернодробните заболявания също могат да доведат до повишено слюноотделяне.

* отравяне: Със сигурност токсините могат да причинят прекомерно слюноотделяне при котки.

* бяс: Rabies е сериозно вирусно заболяване, което може да причини прекомерно слюноотделяне, но е по -рядко срещано при котките.

Какво да правите, ако котката ви се слюни прекомерно:

1. Наблюдавайте котката си: Обърнете внимание на други симптоми, които котката ви може да проявява. Дали вашата котка повръща, затруднява ли яденето, летаргично или показва други признаци на заболяване?

2. Проверете устата: Ако е възможно, внимателно разгледайте устата на котката си за чужди предмети, рани или признаци на зъболекарска болест.

3. Свържете се с вашия ветеринарен лекар: Ако хиперсаливацията на вашата котка е придружена от други симптоми или изглежда няма очевидна причина, е от съществено значение да се свържете незабавно с вашия ветеринарен лекар.

Важна забележка: Важно е да се консултирате с вашия ветеринарен лекар за правилен план за диагностика и лечение. Самодиагностицирането може да бъде опасно и може да забави подходящата медицинска помощ.