Романът използва много познати симили, като "упрям като магारे", "тих като мишка", "бърз като стрела", "бял като сняг", "горещ като огън", "студен като лед", "твърд като камък", "мек като жълт", "гладен като матай", и "дърпав като шлифовална хартия".
Неговите метафори включват "любов е битково поле", "време е река", "живот е пътешествие", "свят е сцена", "ум е дворец", "сърце е храм", "душа е пеперуда", "тяло е съд", "дух е пламък", и "вселена е мистерия".