1. Вариации в човките: Дарвин забеляза забележително разнообразие в размерите на човката и формите на финчета през различни острови. Всеки остров сякаш има свой отделен вид финши с човки, адаптирани към техните специфични навици за хранене.
2. Адаптивно излъчване: Дарвин отбеляза, че тези вариации в морфологията на клюна са тясно обвързани с различните хранителни ресурси, налични на всеки остров. Например:
- Смъртните фини имаха силни, дебели човки за напукване на семена.
- Дървесните фини имаха остри, заострени човки за сондиране на насекоми от стволове на дървета.
- Кактус финчовете имаха дълги, стройни човки за извличане на нектар от цветя от кактус.
3. Естествен подбор: Дарвин предложи тези вариации да са резултат от естествения подбор, действащ във времето. Финотеките с човки, най -подходящи за тяхната среда, имаха по -голям шанс за оцеляване и произвеждаха повече потомство, предавайки своите изгодни черти на следващото поколение.
4. Географска изолация: Дарвин призна ролята на географската изолация в диверсификацията на финцесите. Всеки остров в рамките на архипелага Галапагос действаше като малка, изолирана екосистема, позволявайки на различните популации на финши да се развиват независимо.
5. Ендемизъм: Дарвин намери много видове Финч на островите, които бяха уникални за Галапагос и не можеха да бъдат намерени никъде другаде по света. Тези ендемични видове допълнително подчертаха ролята на изолацията и адаптирането при оформянето на биоразнообразието на островите.
Наблюденията и прозренията на Дарвин за финките на островите Галапагос се превърнаха в крайъгълен камък на неговата теория за еволюцията чрез естествен подбор. Изключителното разнообразие от видове финча даде сериозни доказателства, че организмите могат да се адаптират към различни среди с течение на времето, което води до еволюцията на нови видове и невероятното биоразнообразие, които виждаме на Земята.