1. Бръсна част на птици:Изследователите улавят птици и прикрепят малки, леки ленти или етикети към краката си. Тези ленти носят уникални идентификационни номера, които позволяват на учените да проследяват отделни птици на дълги разстояния и през множество миграционни цикли. Чрез възстановяване или наблюдение на птици, учените могат да събират информация за миграционните маршрути, местата за спиране и процента на оцеляване.
2. Радио телеметрия:Учените прикачват радиопредаватели към птици, които излъчват сигнали, които могат да бъдат открити от радиоприемки. Тази технология позволява на изследователите да проследяват движенията на отделните птици в реално време, предоставяйки подробна информация за техните полети, места за спиране и миграционни модели.
3. Сателитно проследяване:Подобно на радио телеметрията, сателитното проследяване използва предаватели, прикрепени към птици, които предават сигнали на орбитални спътници. Този метод дава възможност на изследователите да наблюдават миграциите на дълги разстояния в огромни географски райони, включително отдалечени и недостъпни региони. Сателитното проследяване предоставя данни за миграционните маршрути, сайтовете за спиране и времето на миграционните събития.
4. GPS проследяване:GPS (глобална система за позициониране) Технологията може да се използва за проследяване на движенията на птиците с висока точност. GPS устройствата са прикрепени към птици, записвайки точното си местоположение и предаване на данни на изследователи в почти реално време. Тази технология е особено полезна за изучаване на фини мащабни движения, като поведение на спиране, зони за набиране на фуражи и избор на местообитания.
5. Радарен и акустичен мониторинг:Учените използват радарни системи за откриване и проследяване на движението на голям брой птици по време на миграцията. Радарните станции излъчват радиовълни, а сигналите, отразени от летящите птици, се записват и анализират. Акустичният мониторинг включва записване на обаждания на птици и използване на автоматизирани системи за идентифициране и проследяване на различни видове птици по време на миграцията.
6. Визуално наблюдение и проучвания:Директното наблюдение и полеви проучвания могат да предоставят ценна информация за миграцията на птиците. Орнитолозите и наблюдателите на птици визуално наблюдават и преброяват мигриращите птици на стратегически места, като горещи точки за миграция, сайтове за спиране или ключови миграционни маршрути. Тези данни помагат на изследователите да разберат времето за миграция, изобилието и състава на видовете.
Въпреки че тези методи не включват пряко наблюдение на птичи гнезда, те дават възможност на учените да изучават моделите на миграцията на птиците, маршрутите и поведението през големи географски скали, допринасяйки за нашето разбиране за сложното явление на миграцията на птиците.