В романът на Тим О'Брайн „Нещата, които носехаме“, птиците на свободата са малки птици, местни за Виетнам, често забелязани по време на войната. Известни са с умението си да летят големи разстояния и да живеят свободно в дивата природа. О'Брайн провежда паралел между тези птици и войниците в своя отряд: точно както птиците на свободата се движат без ограничения, войниците се борят за защита на самата идея за свобода.
Птиците на свободата служат като мощен символ на надежда и устойчивост. Среду трудностите на войната, те напомнят на войниците, че красотата и възможностите все още съществуват. Чрез този образ О'Брайн sugerира, че мъжете не се борят само за кауза, в която вярват, но се цепят и за надеждата за бъдеще, в което свободата продължава да съществува.