Предците на съвременната домашна пуйка (Meleagris gallopavo) произхождат от дивите пуйки, ендемични за Северна Америка. Дивите пуйки обитавали гори, гorski райони и откритиобитания в Мексико и САЩ, с две основни подвида: Източна дива пуйка (Meleagris gallopavo silvestris) и пуйка на Мериам (Meleagris gallopavo merriami).
Ранните опити за домашнинение са датирани в Мексико и Централна Америка от предиколумбиански цивилизации като ацтеците и майаните. Те цениха пуйките като хранителен ресурс, но и за културно и религиозно значение. Археологически доказателства показват, че домашнинението започва от около 200 г.пр.Хр. в днешната Мексико.
Домашнинението доведе до създаване на няколко породи с различни характеристики. Когато европейски изследователи срещнаха пуйки в Америка през 15-16 в., те ги въведоха в Европа, Азия и Африка, допринасяйки за глобално разпространение.
Чрез допълнително селективно селекциониране и хибридизация бяха създадени множество породи, включително Броуд-Брестед Уайт пуйка – най-честият тип, отглеждан комерсиално за месо днес. През вековете пуйките станаха неразделна част от различни култури и кухни и са особено асоциирани с Благодарствие в Северна Америка.