Този ред е от стихотворението „Към есента“ на Джон Кийтс. Говорителят описва есенния пейзаж, където тръстичката – трева, растяща в блатнисти райони – е изсъхнала, и птиците са спрели да пеят.
Образът сигнализира края на лятото и приближаването на зимата. Той създава настроение на меланхолия и загуба, но също и на мир и приемане на сменящите се сезони.