Според адаптивния възглед културните черти и практики възникват и се развиват, за да се справят със специфични предизвикателства и възможности, пред които е изправена определена група. Например в общества със суров климат хората могат да развият културни практики, които включват изграждане на убежища, съхраняване на храна и създаване на топли дрехи, за да издържат на предизвикателните условия на околната среда.
Защитаването на адаптивния възглед предполага, че културата не е фиксирана или статична, а се развива с течение на времето в отговор на променящите се обстоятелства и нужди. С промяната на околната среда и околната среда се променят и културните практики и вярвания на хората, живеещи в този контекст.
Освен това тази перспектива признава взаимовръзката между културата и биологията. Това предполага, че някои културни поведения може да имат биологична основа и хората може да са биологично предразположени да развият специфични културни практики, които подобряват тяхната адаптация и оцеляване. Например, хората са социални същества с вродени склонности към сътрудничество и комуникация. Тези биологични черти допринасят за развитието на културни норми, които наблягат на сътрудничеството в социалните групи.
В обобщение, адаптивният възглед за културата подчертава функционалната роля на културата в позволяването на индивидите и обществата да се адаптират и процъфтяват в рамките на техния специфичен екологичен, екологичен и социален контекст. Той разглежда културата като динамична система, която се развива, за да отговори на непрекъснато променящите се предизвикателства и възможности, пред които се изправя обществото.