Хищничеството само по себе не причинява изчезване обикновено. Изчезването настъпва, когато един вид вече не може да поддържа жизнеспособна популация заради фактори като промени в средата, разрушаване на обитания, конкуренция, болести и прекомерна експлоатация. Докато хищничеството може да допринесе за спад на популацията, то обикновено е един от няколко фактора, водещи до изчезване.
Динамика хищник-жертва: Во много случаи популациите на хищници и жертви съществуват в деликатен баланс. Хищниците регулират броя на жертвите, предотвратявайки препълване и изчерпване на ресурси, което помага за поддържане на екологична стабилност.
Еволюция и адаптация: Жертвите могат да развият адаптации като маскировка, защитни механизми или поведенчески промени, за да намалят риска от хищничество, помагайки им да съжителстват с хищници.
Екологична устойчивост: Екосистемите често устоят на колапс, когато един вид се сблъсква с тежко хищничество, тъй като други видове могат да запълнат празната екологична ниша.
Екологични фактори: Изчезването обикновено е резултат от множество стресори, действащи заедно. Загуба на обитания, конкуренция за ресурси и човешки дейности могат да се комбинират с хищничеството, за да увеличат риска от изчезване.
Затова, докато хищничеството може да засегне един вид и да допринесе за спад на популацията, то рядко е единствената причина за изчезване. Изчезването обикновено е резултат от комбинация от натиски, които надхвърлят способността на вида да се приспособи и оцелее.