1. Тромпет: Това е най -емблематичният звук на слона, силен, резонансен взрив, произведен чрез принуждаване на въздуха през багажника им. Използва се за комуникация на дълги разстояния, често за да предупреди другите за опасност или да се изразява вълнение.
2. Бучене: Това е нискочестотен звук, който изминава дълги разстояния през земята и въздуха. Използва се за комуникация в стадото, особено между майките и прасците, и за сигнализиране на други слонове.
3. Лай: Това е кратък, остър звук, използван за изразяване на досада или агресия.
4. Крещи: Това е висококачествен звук, разделящ ухото, използван за комуникация на опасност или дистрес.
5. Хъркане: Това е кратък, нисък звук, използван по време на социални взаимодействия или при фураж.
6. Хъркане: Това е силно изхвърляне на въздух през багажника, често използвано за изразяване на гняв или безсилие.
7. Свистене: Това е висококачествен звук, използван за привличане на внимание или изрична привързаност.
8. Стъпала на крака: Слоновете също използват краката си, за да създават силни звуци, като стъпват на земята, обикновено за да изразят гняв или предупреждение.
Как анатомията им допринася за техните звуци?
Слоновете имат няколко уникални анатомични характеристики, които допринасят за широкия им набор от звуци:
* багажника: Този мускулен орган действа като мощна въздушна помпа и се използва за производство на различни звуци, от тромпети до хъркане.
* Гласовите струни: Подобно на хората, слоновете имат гласови струни, които вибрират, за да произвеждат звук.
* larynx: Larynx или гласовата кутия се намира в гърлото и играе решаваща роля в звуковата продукция.
* Резониращите камери: Носните кухини, синусите и гръдната кухина всички действат като резониращи камери, усилвайки и модифицирайки звуците, произведени от багажника, ларинкса и гласовите струни.
И така, слоновете далеч не са мълчаливи гиганти. Те използват сложен репертоар от звуци, за да общуват в стадата си и да се ориентират в своя свят.