Щраканията на делфините са кратки, високочестотни звуци, които се произвеждат чрез бързо затваряне на челюстите им. Тези щракания се използват за ехолокация, тъй като те отскачат от обекти и се връщат към делфина, предоставяйки им информация за заобикалящата ги среда.
Свирките на делфините са по-дълги, по-нискочестотни звуци, които се произвеждат чрез изтласкване на въздух през дупката им. Смята се, че свирките се използват за комуникация между делфините, тъй като те могат да варират по височина, продължителност и модел. Различните свирки могат да представляват различни значения, като опасност, храна или социална връзка.
Освен с щракания и свирки, делфините общуват и чрез движения на тялото. Те могат да пляскат с опашки по водата, да изскачат от водата или да се търкат един в друг. Тези движения могат да предадат информация за тяхното емоционално състояние, намерения или социален статус.
Изследването на общуването на делфините е известно като делфинология и учените непрекъснато научават повече за сложните начини, по които тези животни общуват помежду си.